I. По време на царуването си Симеон е успял да постигне големи
успехи във външната политика, които се изразявали главно в надмощие над
Византия и пълен контрол на положението на Балканския полуостров.
Неговото управление е един от най-големите върхове в историята ни
въобще. България от края на IX в. и първата четвърт на X в. е
най-могъщата държава не само на Балканския полуостров, но и в цяла
югоизточна Европа. Покрай всичко това управлението на Симеон се свързва
и с т.н. “идея за Българо-византийска империя”, която идея е в основата
на българската външна политика. Същността на тази идея е била
унищожаването на Византийската империя като политическа формация, но
запазване същността на Империята, а именно - на конгломерата от народи и
техните земи; както
и по-късното обединяване на всички бивши византийски земи с всички
бивши български земи, като столица на новата империя е щял да бъде
Цариград (бившият Busantion).
II. Симеон е бил третият син на княз Борис-Михаил, роден е около 863-864г., поради което е наричан “дете на мира”, във връзка с мирния договор, който е бил подписан тогава между Империята и България. Рано научава гръцки език и вероятно през 878г. е изпратен в прочутата Магнаурска школа. Там той получава блестящо за времето си образование, като бил наричан от съвременниците си полугрък. След завършването на школата Симеон се замонашил при монах Арсений. По-късно, през 886г. се завръща в България. Но вместо духовен глава, какъвто мислел да бъде самият Симеон, след събитията от 893г. бил провъзгласен за княз на България (arcon BoulgariaV).
За същността на темата, която разглеждаме, първият период от управлението на Симеон не ни интересува пряко /894-912г./. След смъртта на Лъв VI Философ, а по-късно и на Александър, малолетният император Константин VII Порфирогенет останал без роднини по бащина линия. Било сформирано регентство, начело с патриарх Николай Мистик.
През август 913г. Симеон настъпил към Цариград и обявил своите искания: да бъде провъзгласен за “император на българите” и да ожени Константин VII за своята дъщеря. Със своето второ искане Симеон се домогвал до титлата “василеопатор” (т.е. тъст на Константин), която би му дала възможност да се намесва пряко в делата на Империята. Относно признаването на Симеон за цар на българите, Теофан Континуат споменава в своята “Хронография”: “Патриарх Николай излязъл при Симеон и Симеон преклонил глава пред него. Патриархът, прочее, след като прочел молитвата, поставил на главата му, както казват, вместо корона собствения си епириптарий. " Освен това, било уговорено Симеоновата дъщеря и Константин VII Багренородни да сключат брак след навършване на пълнолетие.
Скоро след това обаче, през февруари 914г., патриарх Николай Мистик бил
свален от регентството и мястото му било заето от императрицата-майка
Зоя. Тя обявила титлата василевс на Симеон за невалидна и отхвърлила
предначертания брак. През есента на 914г. и 915г. година българските
войски методично унищожавали византийската власт на полуострова -
опустошили Драчката и Солунската области, превзели Одрин.
Това накарало императрица Зоя да търси коалиция с маджарите и
печенегите, но не успяла в начинанието си. Решителната битка между
българи и ромеи станала на 20.VIII.917г. На анхиалското поле, близо до
река Ахело (или Ахелой - първият вариант е по професор Мутафчиев),
ромеите претърпели катастрофална загуба и българските войски нахлули на
византийска територия.
През 918г. навлезли дълбоко в Гърция и взели със себе си десетки хиляди пленници. През 919г. в Константинопол бил извършен преврат, като Зоя била свалена и заместена от Роман Лакапин, бивш селянин и друнгарий. Той веднага омъжил дъщеря си за Константин. По този начин Роман получил титлата василеопатор. През 920г. бил издигнат най-напред за кесар, а след това и за съимператор на непълнолетния василевс. През същата година Симеон си присвоил титлата “василевс на българи и ромеи”, засвиделствана върху някои негови печати. През 921г. българският архиепископ бил издигнат в сан патриарх. Това довело до нови войни.Последният опит на Симеон за превземане на Константинопол е от 922г., когато той изпратил при арабския халиф Ал-Махди свои пратеници. Но за съжаление пратениците били хванати от пирати, които ги предали на византийския император. По този начин коалицията била осуетена. Пет години по-късно, на 27.V.927г., цар Симеон умира.
III. Причините за появяването на идеята за Българо-Византийска империя се коренят основно в гръцкото образование на Симеон, т.е. познаването на идеята за Византийския ойкуменизъм и римо-византийската държавническа традиция и дипломация. Самите византийци с основание отвеждат корените на своя произход към римското начало, поради което назовават престолния си град “нов Рим”, “втори Рим”, заедно с “василевус” (на български - Цариград) и Константинопол. Освен това те наследяват традицията да отъждествяват света с Рим от “първия Рим”. Потвърждение за това намираме в законите на Юстиниан, които са адресирани към целия свят: “in omnem orbem terrarum, universis hominibus”, където се разпростират законите на Рим. Римската империя според византийските исторически представи не е онази стара, обвита в древност и греховност империя, а една нова държава, в която християнството и неговото учение са създали ново духовно съдържание и насоченост. Още от времето на Октавиан Август вселената е обединена, варварите са подчинени, няма граници между народите, с други думи, изградена е общочовешката общност, където ще се роди Богочовекът и където ще се разпространи учението Му. Съществуването на тази общност се подпомага и от повсеместната известност на един език, понятен на всички
- гръцкия.
Симеон е бил съвсем наясно с гореизложеното. Той не е бил способен да измести Византия. Но явно и не е целял това в известен смисъл. Унищожаването на политическата организация (само до някаква степен, но не и напълно) и налагането на нова такава е било един от възможните варианти за постигане на целта. Но смесването на две структури, едната от които е Византия, а другата - България, е нещо необичайно. Византия със своя почти шест вековен “опит” (присъствие) с християнството и България - покръстена преди половин столетие. Младата християнска държава още не е изпаднала в онази степен на Византийско влияние, както през Второто българско царство (1186-1396г.), за разлика от Симеон, като това си има своите добри и лоши страни. Но така или иначе, светогледът на Симеон не се е различавал от този на самите византийци, което, както вече споменах е резултат най-вече, ако не и само на неговото образование, получено във Византия.
IV. Поводите за изявяването на идеята за Българо-византийска империя, обаче, са били съвсем конкретни. Лъв VI философ, който според професор Мутафчиев не е имал основание да се нарича така (от filosofoV -обичащ мъдростта, приятел на мъдростта), се проявил като твърде неблагоразумен владетел. Най-ярък пример за това е търговския конфликт от 894г. Империята е била отслабена след многобройните конфликти с арабите, които откъснали бивши византийски територии в Азия. А именно Азия е била “изворът на младостта”, метафорично казано, за Империята, разположена на границата между Изтока и Запада. За Симеон едно подобно състояние на империята е било изключително изгодно за осъществяване на замислите му, защото при една отслабена империя, от една страна, и при отсъствие на други силни противници (в лицето на съседни държави), от друга, не е имало кой да попречи на амбициозния български владетел за осъществяване на плановете му, макар че той все пак не успял да ги осъществи.
Освен това българският владетел е бил недоволен от титлата си - arhon BoulgariaV, която носел до август 913г. Той се е считал за по-достоен и затова едно от исканията му при обсадата на Константинопол е било да бъде признат за “imperator bulgarorum” (basileuV twn Boulgaron). А византийската дипломация, от своя страна, се е стараела всячески да омаловажи признаването на Симеон за basileuV. Както споменава и Теофан Континуат в своята “Хронография”, патриарх Николай Мистик положил на главата на Симеон не корона, а “… собствения си епириптарий” (това е черният плат, който владиците носят под шапките си). Нещо типично, само за “замазване”. Това е умишлено допусната грешка, дори неточност в ритуала. Симеон е признат за василевс, но по-малко от половин година след това императрицата-майка не признава легитимността на титлата. Когато през 920г. избухва нов военен конфликт между България и Византия, причината за него е самообявяването на Симеон за василевс и последвалото обявяване на Българска патриаршия. Византия отново не признава легитимността на гореизброените титли, защото, след конфликта с Карл Велики, който се обявява за Imperator romanorum gubernans imperium, тя е успяла да си възвърне статута на единствен и законен наследник на Римската империя.
V. Византийската империя е имала за задача да отблъсква варварите, да пази мира, да налага всеобща справедливост и единство на догмата, да разпространява християнството сред варварите, за да се създаде едно паство с един пастир (Йоан 10:16). Това е бил новият христяно-римски светоглед, който същевременно е осигурявал и законно основание на всички претенции на империята за световно господство. Симеон явно се е оказал възприемчив ученик - новата “империя” е щяла да изпълнява същите функции, но вече актуализирани, съобразно духа на времето, плюс разгарящата се борба между Рим като представител на pax catholica, и Константинопол (новата столица), като представител на pax orthodoxa. Друг важен проблем е този за населението, т. е. вероятното обединяване на българи, славяни и конгломерата от народи на Византия. Всеки от тях е представител на различна култура. Освен това при българската култура и римо-византийската няма обединяващ елемент. При едно евентуално “събиране” на тези две култури е щяла да доминира по-високо развитата от тях, а това безспорно е била византийската. Тя от своя страна е щяла да асимилира по-слабо развитата. Българският цар вероятно е имал амбицията новата Българо-византийска империя да замести старата Византия, поне до известна степен, но както казва П. Мутафчиев : “… Мисията да замести Византия… тогава не бе по силите на никой от европейските народи”. Аз бих допълнил - дори и с някаква част от силите на самата Византия. Едва ли би могъл новопокръстения български народ да замести Византия в каквото и да е отношение, било то политическо, икономическо или културно.